FEMIBION food supplements

FEMIBION has developed supplements for the special phases of pregnancy, from before conceiving to the end of breastfeeding.  FEMIBION food supplements provide well chosen nutrients that, used as a complement to a balanced and varied diet, can support the mom and the baby during this special and exciting time.

Пренатална диагностика Част 2

Как да решите какви изследвания да направите през бременността си? Дали да поискате пренатална диагностика или не? За това ще Ви помогнат следните съвети:

1. Помислете предварително!

Може да изглежда странно, но най-добрият начин да се подготвите е, да се информирате предварително, ако е възможно, дори преди да установите, че сте бременна. По този начин ще имате достатъчно време да се консултирате с лекар, да размислите спокойно, а не сред емоционалната буря, която характеризира първите седмици от бременността.

2. Запитайте се какво точно искате да знаете за идващото бебе!

Можете да започнете с две предположения:

При нормални условия рискът от раждане на дете със заболяване е 3-4%. 1% от случаите става въпрос за хромозомни аномалии (основните от тях са 21, 13 и 18, които реализират 50-70% от общия брой на аномалиите), а в останалите случаи са малформации - на сърцето, на бъбреците или на скелета.

Всички налични пренатални изследвания (ултразвук, неинвазивни и инвазивни тестове) Ви позволяват да видите много от тези състояния, но не всички от тях. Изправени пред тази ситуация, някои автоматично избират диагностиката, която дава по-голяма сигурност, докато други решават да не предприемат нищо, защото в никакъв случай не могат да се изключат всички възможни рискове.

Затова е важно да сте наясно какво искате да узнаете. Така например, ако притеснението е за синдром на Даун, направете скрининг тест или инвазивна диагностика, отчитайки рисковете. Но ако единственият проблем, който Ви притеснява, е аутизмът, е безполезно да мислите за пренатални диагностични тестове, защото в момента те не могат да Ви кажат нищо за това състояние.

3. Изяснете си същността на концепцията за пренатална диагностика!

Тя не е необходима, за да потвърди, че детето е добре, но за да видите дали съществуват проблеми. Разликата може да Ви изглежда незначителна, но в действителност това е промяна в перспективата. В първия случай се подхожда с лекота, с убеждението, че всичко ще бъде наред, а при положителен (т.е. патологичен) резултат се получава неочакван "удар". Във втория случай човек посреща това, което вече е мислил, а именно какво ще се случи, ако резултатът е лош.

4. Сега си задайте въпроса какво ще направите, ако тестът покаже, че детето има проблеми (или че съществува голям риск за появата на такива)?

В повечето случаи пренаталната диагноза има смисъл, тъй като предоставя елементи за вземане на решения относно съдбата на бременността. Това се прави, защото в случаите, в които се появява някакво фатално състояние, което се счита за неприемливо за родителите, може да се избере прекъсване на бременността.

Ако сте наясно със себе си, че каквото и да се случи, никога няма да прекъсвате бременността си, вероятно е безполезно да изпълните скринингов тест (който може само да създаде безполезни тревоги) и със сигурност няма смисъл да правите инвазивна диагностика.

5. Научете колкото е възможно повече факторите, които ви карат да се страхувате, за да разберете дали страховете Ви са оправдани!

Вероятно след задълбочени изследвания ще решите, че състоянието Ви предполага определен начин на живот, който е приемлив за Вас, и след това може да е безполезно да се занимавате с допълнителни анализи. Или обратно, осъзнавате, че качеството Ви на живот би било наистина неприемливо и затова е важно да знаете дали плодът е засегнат или не, за да прекъснете бременността.

6. Запитайте се каква степен на сигурност искате да имате по отношение на информацията, която търсите!

Ако първоначално се нуждаете само от оценка на риска за основните хромозомни аномалии, тогава направете сао дуо-тест.

Ако искате по-голяма сигурност, но без да поемате рискове - фетален ДНК тест, който днес е изключително точен, особено по отношение на синдрома на Даун.

За поставянето на определена диагноза единственият начин е инвазивната диагностика: вилоцентезата (която обаче може да даде съмнителен резултат при около един на всеки 50 случая) и амниоцентезата.

7. Ако Ви предстои инвазивна диагностика, помислете за риска от аборт!

Загуба на плода се случва веднъж на 100 изследвания или веднъж на всеки 1000 от случаите. Факт е, че все пак понякога се случва: правите изследванията и може би бебето е здраво, но бременността се прекъсва. Това е ужасно състояние, в което жената се чувства виновна и може да доведе до сериозни психологически последици. Ето защо е важно да сте твърдо убедени в решението си да направите инвазивна пренатална диагностика.

Може да изглежда брутално, но трябва да си представите че може да се наложи да преживеете тази ситуация и да решите кое е по-лошо - да загубите здраво дете или да имате болно дете. Става въпрос за наистина добре обмислен избор, който варира много от жена до жена, от ситуация до ситуация, дори при различни бременности на една и съща жена.

8. Ако сте на възраст над 35 години? Днес това вече не е достатъчен фактор за провеждане на инвазивна диагностика.

Ако вашето безпокойство е възрастта, можете да направите скринингов тест, за да прецените какъв е Вашият действителен риск и само въз основа на тази информация да решите дали да продължите или не с вилоцентеза или амниоцентеза.

С други думи, амниоцентеза или вилоцентеза не се правят само защото са били направени от приятелки или защото сте на 37 или 38 години. Прави се, защото сте обмислили много добре какво искате да узнаете и съзнателно сте решили да поемете рисковете, съпровождащи тези техники.

9. Поискайте точна информация от Вашия лекар!

Опитайте се да разберете каква е позицията Ви по отношение на тестове за пренатална диагностика. Възможно е да попаднете на лекари, които не предоставят точна информация защото са техни противници.

По време на първата консултация на бременната лекарят трябва да предостави информация за пренаталната диагностика. Неговата задача включва да разбере какво очаква жената от тези тестове, но преди всичко да ѝ обясни максимално точно какви отговори ще получи, какво включват и какви са свързаните рискове - обяснение, което рядко отнеме по-малко от 20 минути.

10. Поговорете с партньора си!

Преди да вземете решение, споделете Вашите мнения и чувства! Да бъдете в хармония или поне да познавате добре позициите си, е много полезно, особено ако нещата не вървят както сте се надявали.